Причини за поява на инконтиненцията при децата

Децата със свръхактивен пикочен мехур имат потребност да уринират повече от нормалното, защото обикновено имат неконтролируеми спазми в тазовите мускули. Eнурезис ноктурна, позната повече като нощно напикаване, e най-често срещаният вид инконтиненция при децата, докато неволното изпускане през деня се среща едва от 2 до 4% при младежите между пет и седем години. Не само спазмите в мускулите са причина за появата на нежеланото напикаване, затова сме подготвили списък и с други такива.

Обемът на нощната урина.

Преди сън мозъкът отделя антидиуретичния хормон, наричан още вазопресин, който отговаря за количеството “произведена” урина и течностите в тялото. Чрез него организмът дава знак на бъбреците, че трябва да намалят производството и с редуцирането на обема става възможно задържането без събуждане до сутринта. Според медицински проучвания при някои деца има занижени нива на вазопресин. Затова отделяната урина при тях е повече, отколкото пикочният мехур може да съхрани.

Намален капацитет или свръхактивен пикочен мехур.

Ако детето има по-малък капацитет за “складиране” на урина за неговата възраст или свръхактивен пикочен мехур, то неконтролираното уриниране, особено през нощта, е почти неизбежно. Здравните специалисти са приели следната формула за изчисляване средностатистически на капацитета: “годините на детето х 30 + 30 = вместимостта на пикочния мехур според определената възраст” или едно седемгодишно дете ще има 240 мл., защото 7 х 30 +30 = 240.

Трудно събуждане.

Тялото на някои деца, имащи инконтиненция, не реагира по време на сън на сигналите за пълен пикочен мехур. До преди години се считаше, че тази неспособност се дължи на дълбокия сън. Според скорошни проучвания фазата на спане не е от значение, а проблемът се дължи на нарушена комуникация между отделните звена в тялото.

Инфекция в уринарния тракт.

Поради възникването на възпалителни процеси в уринарната система е възможна появата на дискомфорт, който да доведе до позиви за често уриниране.

Нередовното посещение на тоалетната.

Недостатъчното ходене по малка нужда и прекомерното съхранение на урина води до чувствителен пикочен мехур. Препоръчително е да обясните на детето си, че трябва винаги да отделя течността, а не да я задържа излишно.

Аномалии в мускулната структура или генетична предразположеност.

Физиологични нарушения в пикочния мехур или уретрата могат да са причината за неконтролираното уриниране. Друг фактор е генетичната предразположеност, предавана през поколенията. Ако единият родител в детството си е подмокрял леглото, то шансът неговите деца да страдат от същото заболяване е около 40%. При двама родители с такъв проблем процентът се увеличава до 70 на 100.