Факти за инконтиненцията при децата

shutterstock_242844805Съществуват много неверни твърдения и дори измислици, свързани с неволното изпускане на урина както при възрастните, така и при децата. Повечето деца достигат пълен контрол върху своя пикочен мехур до четири години. Ако все пак след тази възраст детето продължава да се подмокря неосъзнато, то е задължително да потърсите професионалното мнение на лекар. Дефицитът на информация по този въпрос създава допълнителни предпоставки за неинформираност на малките, страдащи от инконтиненция, както и за грижещите се за тях. Затова ви представяме няколко реални факти, които ще помогнат за по-добрата ви информираност по отношение на същината на това заболяване.

Повечето деца “надрастват” проблема с неконтролираното уриниране.

Наистина е така. С порастването на децата настъпват много физиологични промени в тялото им и с това се научават да контролират позивите за уриниране. В случай че вашето дете продължава да се изпуска, потърсете специализирана помощ, осигурете му необходимата протекция и говорете открито с него, за да се чувства сигурно и спокойно въпреки инконтиненцията.

Нощното напикаване е признат от медицината здравословен проблем.

Медицината приема неволното изпускане на урина през нощта като официална диагноза, като тя носи медицинското наименование – енурезис ноктурна. Нощното напикаване е по-често срещано при момчетата, отколкото при девойките. По-големите предпочитат този термин, защото не придава такъв дискомфорт в социален план. С цел детето да разбере още по-добре своето състояние, може да му обясните как работи уринарната система.

Подмокрянето през нощта се дължи на стрес и безпокойство.

Няма доказателство, че само нощната инконтиненция се дължи изцяло на ментална дисфункция. Специалистите отдават болестта на слабостта и нееластичността на тазовите мускули, които отговарят за задържането на течността.

Отношението към детето помага при този проблем.

Нито едно дете не се напикава нарочно и няма как да контролира изпускането дори при строго възпитание. Напротив, такова отношение би задълбочило проблема и на психологическо ниво, затова не бъдете твърде взискателни и придирчиви към децата. Най-доброто отношение, което може да проявите в такъв момент е да покажете вашата подкрепа и любов. Може би инконтиненцията няма да изчезне напълно, но ако проблемът е психологически, ефектът ще е благоприятен – ще изградите още по-здрава връзка с детето си.