Из работата на уринарната система

Хората се чувстват виновни, че имат свръхактивен пикочен мехур. Неуспешното задържане на урина се развива в организма най-вече като следствие от други заболявания. Естествено за появата на инконтиненция си има различни медицински причини, с които човек трябва да се запознае без значение дали той самият страда от нея или става въпрос за негов близък. Познаването на болестта в детайли, както и как работи уринарната система, ще улесни процеса на адаптация и ще намали чувството за вина.

Организмът е устроен сам да прочиства вредните вещества посредством отделителната система. Урината се произвежда в бъбреците, след което се складира в пикочния мехур – кух мускулест орган. Складирането се извършва до точния момент,  в който урината напуска тялото. Чрез пречистването с урината в кръвта остават само полезните субстанции, а непотребните се изхвърлят с урината.

Пикочният мехур може да задържа средно между 500 и 700 милилитра течност. Когато се напълни наполовина, сензорните рецептори чрез нервите в гръбначния стълб изпращат сигнал до мозъка, че пикочният мехур има нужда от изпразване. С тази комуникация тялото разбира кога е време да уринира. Урината съответно слиза в уретрата, където два мускула, наречени сфинктери, я задържат. Тазовите мускули контролират отварянето на сфинктерите и освобождаването на течността.

Контролът върху изпускането по малка нужда може да се осъществи, ако се предприемат правилните мерки. Понякога е достатъчно да променим само рутината си и да използваме правилната протекция, а друг път се налага прием на медикаменти и извършване на хирургична намеса. Повече за това как да контролирате инконтиненцията, може да прочетете в статията “Как да се справя с инконтиненцията”.