Хората споделят: Мартин и инконтиненцията

Хората, страдащи от инконтиненция, са реални и са навсякъде около нас. Те често крият този проблем от своите близки и приятели, защото чувстват срам и неудобство. Има и такива обаче, които имат смелостта да излязат на открито и да говорят за своя проблем.

Такъв е и Мартин, на 42 години, който пожела да разкаже своята история как се справил с първоначалния шок от диагнозата и по какъв начин е съобщил новината на своята половинка. Надяваме се, че неговият разказ ще мотивира и останалите хора да бъдат по-открити по темата.

“След първите следи от урина по бельото ми, смятах, че имам напълно рационално обяснение за случващото се – пиех много кафе, предната вечер бях с приятели на бар и прекалих с бирата. Когато обаче забелязах отделяне на урина, след като бях посетил вече тоалетната, ми стана ясно, че проблемът е по-сериозен.

Нямам представа кога точно е започнало, защото в един известен период аз твърдо отричах, че страдам от заболяване. Инконтиненция ли? Да бе, да, това се случва само при старите хора, а аз съм едва в началото на своите четиридесет години!

Първоначално имаше по няколко капки, затова слагах хартия в бельото си, така спасявах положението. В един момент обаче незадържаното количество стана доста по-голямо и се наложи да взема по-сериозни мерки. Пробвах с няколко превръзки, които взех от моята съпруга, все пак и те не абсорбираха всичко. Започнах да се притеснявам и от неприятната миризма, която се усещаше.

С времето ставах по-нервен, изпаднах в депресия и избягвах контакт със съпругата си. Внимавах да лягаме по различно време вечер, а въпросът за интимност помежду ни беше тема табу.

В крайна сметка събрах смелост, за да й призная какво ме тревожеше през последните няколко месеца. Този разговор промени коренно нещата и то в посока, в която не съм се и надявал. За мое учудване инконтиненцията ни направи още по-близки. Аз почувствах едно неописуемо облекчение, защото вече не бях сам.

С подкрепата на моята съпруга посетих специалист, който ми направи тест за рак на простата. За мое голямо щастие тестът беше отрицателен. Докторът ми препоръча регулярни упражнения за тазовите мускули и използване на санитарни продукти, създадени да прилегнат плътно към тялото. Със сигурност дизайнът им е по-удобен и практичен от този на дамските превръзки.

Днес се чудя защо чаках толкова дълго преди да споделя за своя чувствителен пикочен мехур пред жена ми. Но по-добре късно, отколкото никога. Осъзнах, че вината не е моя и няма от какво да се срамувам.”